вторник, 8 август 2017 г.

ДА СРЕЩНЕШ МИА

   
     Пичове, знаете какво казват жените. Че мъжете, които танцуват добре са адски секси. Е да, ама нека пък аз ви кажа нещо. Мъжете, които танцуват добре минават през мноооого ебавки, когато още в шести клас развълнуваната им майка ги записва в балетното училище и  те трябва да обяснят на всички съученици от 56-то в „Люлин“ , които правят бийтбокс и слушат Керанов защо си тръгват.
     Поне такъв беше случаят на Самуил, който беше наречен „педал“ за първи път в живота си след третия час по математика през последната седмица преди да се премести в новото училище. Досега момчетата от неговия клас му казваха Сами , изведнъж стана Саманта. Момичетата, които го харесваха и му пишеха бележки в междучасията, рязко се отдръпнаха. Той вече не  беше от „генгста  крю-то“  на Ники, Димо Люспата и Фичо и куул-статуса му се срина за няколко математически уравнения време.
        Сами не знаеше как ще издържи и ден повече, особено след като едно голямото междучасие, доскоро най-добрият му приятел Ники, го предизвика на брейк батъл пред всички.
-       Yo, балетистчето, you wanna battle?- изкрънка с мутиралия си глас Ники и наистина звучеше като подрината хармоника.
-       Кво каза?-   раздразни се Сами
-       English, mother fucker do you speak it?- додаде този досадник Димо Люспата и Сами си даде сметка, че ни-ко-га не го е харесвал. Заучил некви реплики на английски но пише „гъз“ със „С“.

    Сами  се поколеба за миг какво да направи. Ако откаже, ще отприщи вълна от подигравки на тема хомосексуални наклонности, които в тази специфична възраст са най-обидното и непреодолимо нещо на света. Не беше времето и мястото да се защитава и да обяснява, че  „пляска делфина“ по 3-4 пъти на ден и то винаги на снимки на огромни цици. Но от друга страна и да приеме предизвикателството, няма добър изход за него. Щяха да му кажат, че танцува зле, което щеше да е вярно, защото истината е , че брейкът не му беше нито от силните, нито от любимите неща.
     Всъщност в тази една секунда за размисъл дойде и най-голямото откровение на Сами за самия него. Мразеше рап! Рап, всичките му производни, графити-мафити, рими, батъли, еднообразен  бийт без изявен припев, татуировки на лицето, разговори за умрели легенди, да нарича момичетата „кучки“ ,  говорене на „брат“ , „копеле“ и „you know what I’m saying“, брейкът го изнервяше, смъкнатите дрехи също. /бел. авт.-авторът дълбоко обича хип-хоп културата в истинския й смисъл, да се знае!/
       Досега Сами се правеше, че тези неща го кефят, само за да се впише в общата вълна. Но истината беше, че още на 10 години  гледа по телевизията откъс от някакъв балет и просто се препарира пред екрана. Разбираше всичко, без да разбира нищо. Усещаше с тялото си всяко движение на балерините, опияни се от всички сребристи,  тънки тела, които рисуваха картини по сцената, а когато се появи мъж балетист и пое в ръцете си тези неземни същества, Сами вече знаеше, че иска един ден да бъде този мъж.
       Но идваше по-важният момент- да се разбере дали може. Сподели на майка си, която изпадна в див възторг, че синът й не желае да става рап звезда, а се е увлякъл по едно високо и неразбираемо дори за нея изкуство, ей тук, насред панелката в Люлин седма част. Не й трябваше нищо повече, за да действа скорострелно и още на следващата седмица го заведе при един танцов учител, който да провери координацията му, чувството за ритъм, физическите данни.  Специалистът беше във възторг от Сами и посъветва час по-скоро да бъде преместен в балетното, докато тялото му още се променя и може да издържи убийствените репетиции, които предстоят.  И да започне да се готви всяка седмица при него.
    Когато Сами сподели на майка си не вярваше, че това ще доведе до неговото преместване. Мислеше си, че „много харесвам балет , искам да танцувам“ ще й звучи като „ харесва ми тази песен, искам фъстъци“. А то какво стана?  Стои като истукан насред училищния двор, вече се е събрала тълпа, Ники се пъчи самоуверено като петел и очаква да излезе победител независимо какво ще стане.
-       Ти па щото само тва си знаеш да танцуваш!- подмята Сами и наоколо се чува едно закачливо „ооооо“ от тълпата, която очаква отговор от Ники.
-       Е, не мога балет, сто про! Тва е само за кучки…и за тебе, педалче!

  Бурен смях. Точно зад Ники, освен антуража поддръжници стоеше и гаджето на Ники от цели 3 седмици- супер готината Миа, която в гимназията ще се замисли върху причините и мотивацията си за сгаджосване с Ники и ще осъзнае, че е било само и единствено, защото в този въпросен срок той се е водил най-готиния в училището според всички. И тя като най-яката трябваше да затвърди своите позиции като прави каквото се очаква от нея. А именно-да има това, което всички останали искат.
   В този момент, обаче, тя погледна гаджето си с кисела физиономия и супер много му се издразни. Не стига, че този бастун стана по-готин, заради нея, ами ще говори за „кучки“ и ще се прави на оборотен.  Тя също се нервеше  на тази псевдо гангстерия и далеч не искаше да бъде „my bitch“ за някого. Не искаше да прилича на Гери-Никол, не си падаше по Криско и тайно се удивляваше от този непознат и вълнуващ път, който Сами щеше да поеме и да отнесе със себе си единственото по-различно присъствие сред момчетата в училище. И тогава тя каза на висок глас:

-       Ники може брейк, Сами може балет. Не е честно така. Ако ще се състезавате, трябва да е в нов и за двамата танц.

Всички я погледнаха изненадано, а Ники се обърна с изумена и разкривена физиономия.

-       My bitch, ко праиш? Трябва да ми пазиш гърба! Щях да го размажа тоя!
Тя премигна кокетно с очи и се усмихна.

-       Размажи го, де!

Миа застана в центъра на заформилия се кръг и заговори високо и спокойно, за да може всички, които не са разбрали, че е най-популярното момиче и става, каквото тя каже,  окончателно да се светнат:

-       Утре в голямото междучасие Ники и Сами ще направят танцов батъл в непознат и за двамата музикален стил.  Приемам предложения до края на деня какъв да бъде той. Аз ще донеса музиката , а вие ще гласувате кой е победителя, за да бъде честно и по-добрият танцьор да победи.  Хайде сега, разотивайте се.

Всички шестокласници бяха във възторг. В училище , но и в живота има два типа хора: такива, които измислят неща и такива, които само участват в тях. Миа винаги ще бъде от първия тип и точно затова беше очарователна. Защото без сама да осъзнава как, нейното самочувствие идваше от едно дълбоко място на спокойствие и харесване на самата себе си, а не от дрехите, косата й или дали е започнала да прави секс като повечето си връстнички.
     Сами се почувства облекчен, спасен и безнадеждно хлътнал в Миа. И всичко това за по-малко от минута.  Не спа от вълнение цяла нощ, а на следващата сутрин се чуди сума време какво да облече, как да се държи и какво да направи с вече попорасналата си коса, която можеше да върже на малка опашка, но не го правеше, за да не го бъзикат.
        Но това беше последния му ден в училище. Щеше да бъде себе си, защото никога повече нямаше да види нито един от тези анонимници, които щяха да му се смеят. Сложи официалния си костюм, който беше обличал на погребението на кучето си и на концерта по пиано и цигулка, на който го заведе съвсем скоро учителят по балет. Приглади косата си в небрежна опашка и когато майка му го видя на вратата ревна от вълнение колко е хубав.
-       Какъв е поводът?-  попита тя нежно
-       Момиче, майка ми. Не досаждай.

Сами й  намигна весело и излезе, а майка му едва не припадна от гордост , че 12-годишния й син става истински мъж.
     Истинският мъж вървеше като същински Джон Траволта по коридорите, с леко нацупени типично „люлински устенца“, присвит поглед и въртящ верижката си с ключове. Много ясно, че го спукаха от подигравки. Смехът , обаче, беше примесен с непризнато възхищение, че на Сами му стиска да се довлече по този безумен начин. И Миа се разсмя. Смя се, но не го изпускаше от поглед по коридорите. Докато не дойде голямото междучасие.
     Частният ивент за шестокласници беше нараснал петорно и имаше ученици от всички класове, дошли да гледат сеир.  Миа откри театрално състезанието като даже беше донесла някаква смешна статуетка. Включи телефона си към колонки и наду “Let’s twist again”. Tя очевидно се подиграваше и с двамата, гледаше ги с очакване и знаеше, че всички момчета са едни и същи и не могат да се излагат. Поне не, ако зависи от тях. Учениците се заливаха от смях и също не вярваха, че някой ще се престраши. Ники  гледаше лошо, клатеше глава и облизваше устни все едно е LL Cool J в компанията на Димо Люспата и Фичо, които пуфтяха.
    И тогава Сами направи немислимото. Влезе в центъра на кръга и започна да се чекне в туист. Показа някои от пируетите в балета, които беше овладял, но като цяло танцуваше освободено, смешно и с усмивка, което приповдигна настроението на всички, които гледаха. Те започнаха също да се кълчат и да го окуражават. Миа гледаше с изненада. Сами се доближи до нея и й подаде ръка.  Ники беше готов да се сбие.
-       Това е танц за двама.- каза Сами и  в следващия момент двамата се лигавиха заедно пред все по-нарастващата тълпа  и накрая всички те избухнаха в аплодисменти.

       Миа погледна към Ники. Той беше като препариран. Каза, че тва са „лайна“,
 „пълен булшит“ и „ ебаси слабото“ и си тръгна унизен, очаквайки неизбежното- тя да скъса с него до края на деня.
       Миа погледна и към Сами. Той беше изпотен и рошав. А тя с готината си прическа на черта,  големи кафяви очи и виден потенциал през блузката и другите очи някой ден да са супер. Подаде му статуетката.
-       Първата от многото…- каза тя с усмивка.

Той беше зашеметен, точно както му действаха балерините по телевизията. И както щяха да му действат истинските, които предстоеше да срещне в бъдеще.
      Подаването на малката дървена статуетка беше сякаш на забавен каданс, в които пръстите им съвсем леко се докоснаха.
      Миа още дълго щеше да излиза с неподходящи момчета, които да прави готини чрез себе си, докато осъзнае напълно какво момиче е тя. Сами щеше да стане страхотен балетист, да обикаля по турнета и да не може да си държи онази работа в гащите. Да стане като останалите професионални танцьори, които не танцуват много-много по клубове и барове, защото се смятат за по-добри от останалите.

      И сега, докато излизаше от това училище за последен път, стискайки най-ценната си награда и не изпускайки  от поглед  Миа, която го гледаше как си тръгва, подпряна на оградата, двамата изобщо не знаеха, че ще се срещнат пак. По-пораснали, по-различни и щяха пак да танцуват туист. Но дотогава има време. Be cool, honey!

вторник, 22 ноември 2016 г.

СПИСЪК


1
   Муковисцидозата е генетично заболяване, известно още с името "болестта на 65 рози". В България болните от нея рядко живеят повече от 12-13 годишна възраст. Този разказ е за всички тях.



 1. Да се опитам да спя до много късно и да победя предишния си рекорд  от 2 следобед. Ама да е понеделник.

 2. Във вторник да си отида на училище, ама да успея точно преди втория  звънец, за да ме гледа целия клас и  госпожата да попита как успявам всеки път да цепя секундата. И да минавам между капките да не ми пише закъснение.

 3.Да имаме литература, госпожата да пита каква е роднинската връзка между Пенчо и Петко Славейкови, всички да мълчат и да търсят в Гугъл, но аз  да вдигна ръка и да кажа, че са баща и син. И Петко е бащата.

 4. След часа Ния да дойде при мен усмихната и да ме пита къде съм се губил и дали обичам да чета книги. Защото тя много обичала. И аз да се направя, че не знам, че обича. За да не разбере, че я харесвам от първи клас и съм проучил всички за нея.

 5. Да дойде часът по математика и да имаме контролно, но аз да реша задачите,(защото този път съм учил) на цялата колона втора група , за да им пусна пищов и всички да имаме 5. Че 6 има само Лили, а тя е зубър.

 6.Все пак, когато Лили първа си предаде контролно, да не й се подигравам като другите , а да се обърна и този път да й кажа само отваряйки устата си: „Браво на теб. Супер си“.

 7. В междучасието да кажа „добър ден“ на леля Пепа от лафката, а не само „дай една баничка“.

 8. Радо от другия клас като тръгне да се заяжда  с мен, както  обикновено на стълбището, да му кажа право в очите, че е пълен  тъпанар и да не се сдържам тоя път.

 9. Радо да ми налети да се бием, но аз да кажа, че не ми се занимава с него и всички момичета да гледат.

 10.    Госпожа Янкова да ме похвали за постъпката ми. Като аз няма да й   казвам, че първи съм обидил Радо. Нито някой друг ще издаде.

 11.Този път да не се скатавам по физическо като ме изберат да играя     баскетбол. Нищо , че не ставам. Ще участвам, за да сме точно хора   и да не провалям отбора.

 12.     Ще отбележа един наказателен удар и ще намигна на Ния, която        гледа. Всичките й приятелки ще решат, че изведнъж рязко съм 
      станал готин.

 13.      Със статута си на „готин“ ще извикам Лъчо да ме смени, защото той постоянно стои резерва ( да, има и по-зле от мен). Не трябва да забравям, че той ми е приятел в тези мои минути на слава.

 14.      След училище ще отида при кварталния бръснар-арабин и ще му кажа, че искам прическа като на Лео Меси (ама новата, че предишната беше тъпа). И той ще каже на всички клиенти да изчакат, защото ми е обещал.

 15.    Като се върна в къщи ще разкажа на нашите целия си ден и няма да отговарям троснато.

 16.        След вечеря ще кажа на мама, че всичко е било много вкусно.

 17.        Няма да правя злобни шеги с гаджето на сестра ми.

 18.        Той си е бастун и след вечеря идва да я вземе, но тоя път му казвам „‘драсти, брат“ и той е в шок. Сестра ми също.

 19.        Ще гледам мач с баща ми и тая вечер няма да цъкам Diablo. За да си говорим.

 20.        Като ме помоли, ще стана и ще му донеса бира.

 21.        Той ще ми даде малко да си пийна и аз.

 22.        После ще си събера чорапите от пода в стаята.

 23.        Ще изхвърля съмнителния чипс под леглото, който седи там като реликва поне от 1 година.

 24.        Вечерта ще седна и ще напиша едно много дълго писмо на Ния. Има поне 3 редакции и затова ще си легна в 1.

 25.        В сряда ще се усмихвам на всички, с които се разминавам.

 26.        Ще нося една много яка тениска, която всъщност ме кефи , но все ме е било срам да слагам, защото е в някакъв гейски цвят, за който сестра ми казва, че е модерен.

 27.        Отнасям бъзици от момчетата, но не ми пука. А и момичетата се кефят на тениската.

 28.        Ще дам писмото на Ния.

 29.        Ще следя всеки момент, в който го чете и как трепва всяко мускулче по лицето й.

 30.        Тя цял ден нищо няма да казва и даже няма да ме поглежда. Мисли.

 31.        Аз няма да я пристискам и ще се държа естествено.

 32.        Естественото никак няма да ми се получи и ще изглеждам като пълен дебил , който се киска. А се кискам, защото ми е нервно.

 33.        След училище ще ме намери и ще ми каже, че е съгласна.

 34.        В четвъртък с Ния ще сме гаджета.

 35.        Аз, разбира се, не съм написал в писмото „искаш ли да си станем гаджета?“.  Но няма да кажа и какво пише точно.

 36.        Добре де, ще кажа. Описвам и всички малки неща, които харесвам в нея и които наблюдавам от първи клас.

 37.        Веднъж сестра ми  беше казала, че разликата между романтично и отчаяно зависи от реакцията на другия човек. Аз реших, че сега е моментът Ния да не ме вземе за отчаян.

 38.        Ще си постнем селфи във фейсбук и ще съберем близо 500 лайка. Това ще е заради нея. На моите постове едвам събирам 10. И ме коментира само Лъчо.

 39.        Именно в четвъртък за първи път ще се целуваме в един парк. И една бабка ще ни се скара,  но никой не я слуша.

 40.        Ще видим и друга бабка, която продава цветя. Тук вече не знам какво да правя. Момичетата или казват „ Абе, цветята са клише“, или се сърдят, че не си им купил.

 41.        Затова й купувам балон на цветя. Пълен с хелий. 
  
 42.        Тя прави 2 врътки на парка с него и после  вдишваме хелия и говорим със смешен изтънен глас.

 43.        Ще осъзная точно в този четвъртък късен следобед, че съм доста романтичен, защото търся прилагателни на това как слънцето пада в косата й. Но няма да се излагам, ще й кажа, че е супер яка и тва е.

 44.        Целуваме се 15 минути пред метрото, защото я изпращам.

 45.        После отивам да видя баба ми и ще  приема десетия чифт плетените терлици за този месец. Ще й кажа, че и предишните си ги нося всеки ден и че е страхотна.
   
 46.        В петък ще поканя разни хора на рождения ми ден идната  седмица.

 47.  Нашите ще  са ми разрешили да е в къщи след много увещания и постъпки в стил „най-добрият син“. Приех да мия чиниите цял месец.

 48.        Радо ще ме дразни пак и ще каже, че се бил целувал с Ния преди мен и не било нищо особено.

 49.        За първи път ще фрасна някой.

 50.        За първи път ще съм при директора.

 51.        Баща ми ще дойде, ще слуша кротко, но на излизане ще ми каже, че се гордее с мен. И по възможност да не се бия.

 52.        Ще се опитам да изям 3 парчета пица за 5 минути между 6 и 7-мия час.

 53.        Ще съм в тоалетната между 7-мия и 8-мия и Ния ще каже, че съм незрял.

 54.        Първа кавга, чудела се дали имало смисъл.

 55.        Аааа, не! Не я чакам от 7 годишен, за да ме зареже заради едни пици.

 56.        Не намирам балон с цветя, но намирам истинско цвете.  Взимам й роза, като джентълмен по филмите и картичка, на която пиша „ Сори!“

 57.        Тя ми прощава и знае, че мога да се изказвам и по-добре от горе написаното.

 58.        Не, писмото няма никога да го разкрия на никого. Нито пък тя. Ще го показва на внуците си. Аз…май по-скоро няма да успея.

 59.        Цял уикенд с Ния ще ходим на кино, на боулинг и за сладолед.

 60.        Даже ще й купя една блуза да се направя на гъзар.  Но рева вътрешно, защото това бяха спестяванията за втори джойстик за плейстейшъна. Ох, връзки.

 61.        Ще сънувам Ния всяка нощ, нищо  че я виждам всеки ден.

 62.        И ще искам да ставам рано вече, за да имам повече време с нея.

 63.        С Лъчо ще си имаме един ден за нас, да не реши, че съм се надул, защото си имам гадже.

 64.        Рожденият ми ден наближава. Искам само да успея да стана на 13.


 65.        Това са всички 65 неща, които искам да ми се случат, ако изляза от тук. Ще разберем днес. Всичко ще направя, обещавам си. Само да ме изпишат от болницата. 

вторник, 1 ноември 2016 г.

СЕДНИ ДО МЕН



Седни до мен. Не бързай. Усмихни се.
Във теб аз виждам целия живот.
Препускат и се губят в мене дните
и търся още първата любов.







Къде е днес? Къде живее...диша?
Дори във снимките е все във гръб.
Едно писмо от младостта все пиша,
така и не намира своя път.


Така и трябва. Всичко се бунтува.
Покоят е илюзия във стих.
Небе и нощ ревнуват ли ревнуват
за кой е най-великият трептих.

                                                    За кой ли? За коя ли? Все едно е.
                                                    Сънят на любовта е наркотик.
                                                    Не се опитвай да го разгадаеш,
                                                    всичко е един безумен миг.

                                                                                                                   Боби Мирчев

петък, 27 май 2016 г.

МЪЖЕТЕ, КОИТО...


Мъжете, които подкосяват краката на жените, всъщност ги правят нещастни.

Но жените са щастливи от това, че са нещастни, защото са влюбени. Защото си мислят, че любовта така изглежда.

Пред мъжете, които подкосяват краката, жените не са себе си. Те оглупяват, притесняват се и си изцъклят очите в опит да изглеждат нормално.

Мъжете, които подкосяват краката, почти никога не харесват тези, които са подкосили.  Винаги искат някоя друга. Нещо друго.

Косачите няма да се оженят за теб, но могат да ти направят бебе слуайно. Те обичат да си наоколо, но не те искат за постоянно. Защото си луда. Защото ги ревнуваш от въздуха. А ти не си такава. Просто около тях си малоумна.

Косачите присъстват в сънища, дебнат на местата , на които ходиш, наместват се в мастурбацията ти, из всяка улица на града, в украсени спомени, пуснати на рипийт в главата ти.

Винаги те объркват. Te са с теб и някъде другаде, между краката ти, но и между облаците. Между невронната ти мрежа, диктувайки движенията и между чашите с вино.

Тръшканията, сълзите, потреперванията и стоновете. Всичко им приписваш на тях. Но всичко от теб идва.

Мъжете, които подкосяват краката оформят твоя тип мъж.  Те са твоя "тип" мъж. По всички критерии освен важните. И не могат да те направят щастлива. Те са за малко. Винаги.

Мъжете, които подкосяват краката, не са подкосили сърцето ти, а ума и тялото. Сърцето има нужда от истина, за да е щастливо, а другото са оргазми и заблуди.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

НАРЪЧНИК НА МАЛКИТЕ КОТЕТА



    
      Всеки  трети човек се казва Георги. Щом си Жорката, трябва да има и прякор, защото е пълен абсурд някой да те запомни. Само Жорката, братче. И хората да питат „ама кой точно“?. Не е оферта.

    Нашият герой Жорката не мисли по тези въпроси, защото от пети клас му казват Футболистчето. Харесаха го едни терньори и започна да ходи в престижна детско-юношеска школа. За да изтъква статуса си на трениращ  активно, още тогава ходеше постоянно с анцуг. С футбола оправдаваше всичките си двойки по другите предмети, докато накрая родителите му не спряха даже да се правят и на строги за училището. Те вярваха , че Жорката ще стане следващият Бербатов и ще ги издържа с милионите си, пък за какво ти е в тоя живот да знаеш кой е написал „Под игото“? Както казваше баща му, едър и внушителен мъж с  шкембе и с прякора Дацо: „ Не бе честно, за чий хуй  ти е тва иго? Глей си спорта!“

     Гледаше си го Жорката. Доста съвсетно. И ето , че когато беше на 16 дойде моментът на истината. Извикан на проби за школата на Милан. Дацо заколи прасе в чест на сина си, въпреки че още не беше купен и билет за там. В главите на цялото семейство, всичко вече беше станало.  Те може да искат да става Бербатов, но Жорката винаги се е кефил на Валери Божинов, така че Италия  за него си беше чиста проба съдба.

    И така, Футболистчето и баща му се мятат на лоу кост полета. Фамилията ги изпраща ревящи. Дацо ще се спука от гордост и казва къде отива на всички хора на летището, въпреки че не са го питали. Жорката  е малко ошашавен и не знае къде се намира. Вече си представя низ от голове, екзалтирана публика, трансферни прозорци и  просълзен Неймар, който си признава, че Жорката го е надиграл и просто не е имало какво да се направи. Това е футбола, топката се върти, но което си е- си е. Да, точно така. В главата му Неймар каза  „ Което си е- си е“.
    Седмица по-късно. Делегацията от баща и син се връща. Семейството ги чака,  но физиономиите на двамата не говорят добре. Дацо вдигал кръвно там, та сега едвам говори , за да не се ядоса пак. Накратко:Жорката се осрал, не се въползвал от златния си шанс , не играл добре и ей на. Пак си е тук. Разочарование.

    Разочарованието витае във въздуха и до днес, когато Жорката е вече на 28. След школата не го викнаха в титулярния тим, ама за тва пък той сега си кюта в едно отборче в Б група, харчи си заплатата прилежно и гледа да не се тормози.

    Прякора му вече е Миланото, защото като ходи в Плаза, всички пичони , охранители, бармани и сервитьорки знаят, че като е бил на 16 е ходил на проби за Милан. Ебе сравнително често.  И как иначе- симпатяга е, поддържа се, плочки това-онова, прическа  с перчем, татуировки - „Животът е само един“  и „Само Господ може да ме съди“. Много фино веждите са изскубани, ризки цвят сьомга- мода от Милано, баровете, диджеи , Преслава веднъж лично му изпя парчето „ На тебе не отказвам“. Мани...

     Докато един ден светът на Жорката не се срути. За миг. Знаем, че от дете харесва Валери Божинов. Не веднъж е намирал опора във фактология от живота на Божинката- всички го отписват, той се връща в нов отбор, вече лежал на стари лаври- и вкарва гол. Жените му- Алисия, Николета, пак Алисия. Какво ниво, какъв стандарт! 
     Но ето сега. Миланото стои и цикли от половин час изтеклата коренспонденция в интернет на неговия идол и 19-годишната Ивето С., където Божинката е написал на латиница:

malko kote
sex ima li
kazvai?

След има-няма няколко реда, Ивето вече е в играта и стяга куфарче за Белград. Божинов е Бог. Ясно,че е богат, известен и изглежда добре, но Жорката се възхити как лежерно и директно си иска човекът. Замисли се за своите постижения. Винаги са ставали в   бурни вечери с алкохол, накрая се прибира с някоя. Все са били секси мацки, но никога не е имало нещо да казва, да я уговаря. Черпи я, танцуват, казват си имената, отърква й се на някоя песен, започват да се целуват и нататък ясно. Не е имал много дълготрайни гаджета, чувства си се млад и си иска свободата.
Продължаваше да изучава тактиките и стратегиите на Божинов. След като в чата малкото коте замрънква нещо уклончиво, Валерката написва:
Molqq
A
S men ne iskash
Taka li??
A s drugi go pravish??
S men ne

Каква позиция и твърдост! А така! Ще я еба в курвата, верно го прави с други, на Валери му се офлянква! А човекът казва, че ще й „направи билети“ и да си доведе и приятелка. Велик!  Други силни моменти са, че когато Ивето се чуди как да го измисли, Божинов отсича „ Сега казах! После отивам на лагер в Кипър и ме няма 16 дена“.  А щом се разбира, че най-добрата приятелка си е в Пловдив и май няма да дойде, осеменителят  на плеймейтки се примирява:

Emi aide samo ti.

Има известна доза „ моля те, моля те“ в цялата коренспонденция, дойстойна за книгата „ Велики любовни писма на велики личности“, но Жорката това не го забеляза. Той реши, че още тази вечер ще се прибере не с една, а с две малки котета, и че и той го може.

    Преговори и научи написаното  от чата, така както не е преговарял и учил нищо в училище. Звънна няколко телефона, събра компания, барна се и се вля в софийския нощен живот. Изтегли кеш, обля се с парфюма на Пако Рабан и си повтаряше като настолна реплика един ред на Валери „ аз не съм някой си“. Дори някое коте да изтърси на Жорката, че не е известен той трябва да говори и да се държи като „някой“. Точка.
    Вече всички са в чалготеката. Лее се уиски, салфетки има, не е като да няма. Плът, дупета- барабанчета , силиконова тяга около врата на всяка ловуваща  батка и страшен копон. Жорката е в топ форма и целеустремен, както когато ходи на проби в Милан. Но беше сигурен , че това сега няма да завърши с крах.

Търсеше малки котета. 18-19 годишини. Аре 20,  максимум. Но как да разбереш кой на колко е? В определена част от нощта е трудно да разбереш и коя- коя е?Тия носове и цици на Енчев са ебаси еднаквите. Но ето. Второ сепаре в дясно. Момичешка компания от секси пичета. Вече са ги налазили някакви катили и ги черпят, но има две по-настрани. Денсят си самички  и изглеждат като навити за тройка. Пък и май са малки. Не би трябвало да следят футбол. Еби му майката, ще им каже, че играе в А група. И нищо , че отива на лагер в Банкя, ще каже , че и той към Кипър тръгва.  Но да действа директно и с двете е много голяма лъжица. Ще потанцува около тях и ще види коя го харесва повече. Приближава се с бавна ритмична стъпка. Ейййй, любима песен. Фики и Алисия. Случаенос? Не мисла. Съдбата е с него. Коте 1 е в черна рокля и е руса. Коте 2 в розова и е с червена коса. Жорката хареса повече червенокосата, защото и виждаше зърната, но пък русата флиртува с очи и се усмихва,а онази се прави на неебателна. „ С тия зърна не знам на кво се прави, ама карай.“ – мисли  си Жорката и вече е готова за действие. По пример на Учителя казва на русото коте:
-       
-     - Уникалнаааа си, чесНо!

В десетката. Котето го обгръща с ръце през врата и продължава да танцува още по- съблазнително.

-       На колко си? – в мига, в който я попита съжали, защото й видя изражението. Тя започна да се отдалечава. Греда! Бързо трябва да измисли нещо. Така е като се цепи от работещия сценарий! Тъпанар! Жорката се псува сам, но русото коте вече отърква дупенце в един, дето гледа лошо.

И тъкмо да се върне към компанията си разочарован, видя че котето с розовата рокля още е наоколо. Не беше отишла след приятелката си и даже му хвърля погледи, докато танцува. Сега или никога. Приближи се към нея, смело допира устни до шията й, повдига ги бавно към ухото. Усети я, че изтръпва. И тогава казва бавно и страстно.
-Малко коте, секс има ли, казвай?

Червенокосата ококрва очи, но не може да спре да се усмихва. Зърната й още повече настръхват  и Жорката знае,че работата е станала.
Все така усмихвайки се тя казва:

-       -Какъв си ти, бе?

Време за  задна ножица:

-       -Аз не съм някой си. Футболист съм.
-       -О, така ли? В кой отбор?
-     -  В А група.
-       -Ясно де, ама в кой отбор?
-  -     Ти да не би да ги знаеш кои са?
-       -Поинтересувала съм се... – намига му тя.

Жорката леко се смущава. Аман от тия бръмчалки,които чак следят статистиката, за да казват после на кой са духали и с кой са спали. Реши да я поукроти малко с въпроса на колко е, но тя не се притесни. Била на 19. Ох, перфектно.Тя видно го желае. Постоянно прехапва устните си, гледа го интензивно и зърната й направо изискват да бъдат наблюдавани.  На свой ред тя се доближава до ухото му и измърква:
-       -Не съм толкова малка, повярвай ми...- захапва му ухото и Жорката се надървя на кокил. 

     Няма време за губене. По-уверен не се е чувствал.
-                    -  Хайде, малко коте, прибираш се с мене...
-Чакай, не мога да си тръгна така...
- Защо не вземеш и твоята приятелка?- вече нищо не може да го спре. Уверен и с ерекция, изглежда като известна личност или поне се дръжи като такава.

Розовото коте явно харесва всичко това, въодушеви се, отиве при русата, започва да й говори нещо. Тя гледа Жорката. Първо скептично, после с усмивка. Какво ли й говори? Не е важно. Те двете вече са в колата му, а сега и в гъзарска хотелска стая. Котетата попиват всеки детайл от вечерта, за да разказват ентусиазирано историята в понедлник на всички свои познати и задръстеняците да хейтват.

Миланото се чувстваше баш като Божинката. Двечките започнаха да се целуват и да се пипат, нашият човек залъска. Явно на тези не им беше за първи път. Жорката и той май имаше некви тройки, ама беше пиян и е позабравил. Сега е в пълно съзнание и си го е изработил, както се казва.
Котетата вече са голи и са го обвили от всички страни. Русата му прави свирка, а червенокосата е зад него облизва го по врата и го пита в кой отбор играе. На Жорката му е толкова кеф, че едва говори.  Русото коте го възсяда, но червенокосата не се отказва и продължава да води разпита си. Жорката, обаче, държи фронта. В един момент вече никой нищо не пита, тримата минават през различни конфигурации, Миланото свършва напълно целенасочено на лицето на червенокосата , защото го е издразнила с това непрестанно питане.

Лежи и разпуска усмихнат. Котетата пак искат да знаят все пак с кого са спали. Той им казва името на истинския си отбор. Те са възмутени. Компетентно заявяват, че това не е и Б група, този сезон е изпаднал във В. Жорката отговаря, че знае и влиза да се къпе. Чува заглъхнало възмущенията им и тряскането на вратата.

Те със сигурност няма да  се похвалят за тройката им.  Дреме му. Важното е, че за първи път от много време осъществи точно това, което искаше.  И нямаше да е за последно. Целият наръчник за ебане на малки котета му беше ясен:

1    1. Ако не си известен, лъжи  че си
2    2.  Ако не мине тва с известността, добре е да си богат
3    3 Ако не си богат, лъжи че си
4    4.   „Ти си уникална“ е единствения комплимент, който трябва да знаеш.
5    5. Следвай Божинката и няма да сбъркаш.

6    6. На малките котета винаги им се иска. И после говорят. Ето и Валери не можа да се справи с това. Но има ли значение? Кой ебал-ебал. Другите- да завиждат.