петък, 28 май 2010 г.

CAFE TERRACE



Избери си едно алтернативно място. Някъде, където си бил или където никога не си стъпвал, където би искал да бъдеш, или където никъде няма да бъдеш.

А представи си , че в един момент това място се оказва едно и също във всички случаи.

Твоето алтернативно място е там, където правиш sit back and relax. Времето е относително, пространството е ограничено и присъстват хора и прдмети, които сам си довел и повикал .

Аз съм в това кафене. Площада Арл или който и да е площад, но винаги Ван Гог. Човекът е бил глух, но в тази негова картина има толкова много звуци, че е трудно да чуеш всичко.

А мълчанието ...то също е друг вид тишина.

Седя на една от тези малки масички, пия червено вино, небето е по-синьо, завездите са по-близо, хората идват и си отиват, нощта е безкрайна, денят винаги предстои,павираната улица е като море и от това кафене мога да тръгна където си поискам...

На масата ми може би ще седне той, може би ще поговорим, ще го помоля за една цигара и той ще ми запали. Ще мине жена, която продава цветя, ще предложи на господина да ми подари роза, но той само ще се усмихне...Кафене -тераса на площада в Арл, а студената целувка на 21-ви век се вие около мен- с онази липса на интимност, с все по-малкото джентълмени, с циничността, която понякога обожавам, но и с онази романтика, над която уж се присмиваме, а всеки копнее за нея...

Кафене-тераса нощем.Светът съществува само в жълто и синьо, в топлото и суденото, в деня и нощта, светлината и мрака, надеждата и заблудата.

Алтернативното място може да изникне в главата ни по всяко време- дори да си се излегнал безделно на плажа или не можеш да си поемеш въздух от работа.

В алтернативното място можеш да промениш всичко- но винаги е един сезон и винаги е или ден, или нощ.

Съзнанието бяга в едно каше дълбоко в мозъка, зарежда се с всичко, което му е необходимо от това място и се връща отново в ежедневието. Където може би той ще ми купи роза, но няма да има нищо друго от общата картина...

В крайна сметка всички се озоваваме там, където трябва да бъдем.

понеделник, 24 май 2010 г.

AS USUAL



Винаги преди разсъмване е най-студено. И най-тъмно.

Винаги преди да разбереш,че си написал хубава история , смяташ че е посредствен боклук.

Винаги преди да кажеш на някого, че го обичаш, забравяш думите и се държиш като идиот.

Винаги преди да знаеш защо нещо ти харесва, знаеш защо не ти харесва.

Винаги преди да си спомниш хубав момент , се сещаш как си се излагал като кифладжия.

Винаги преди да се правиш на самоуверен, се поглеждаш в огледалото и проверяваш дали ще мине номера.

Винаги преди да се съгласиш , ще се инатиш до дупка.

Винаги преди да заплачеш, се опитваш да се усмихнеш.

Винаги преди да се загубиш, си мислиш, че познаваш пътя.

Винаги преди да осъзнаеш , че си щастлив, вече знаеш защо си нещастен.



Никога преди да заспиш, не си мисли, че си сигурен какво те очаква утре.

четвъртък, 20 май 2010 г.

SIX FEET UPPER



Мечтата е като остров. Място, на което отиваш, когато ти е гадно, криво и скапано. Хващаш се за нея като удавник за сламка. И не пускаш.

Мечтата е оцветена в любимия ти цвят. Моята е зелена.

"Острова" ти помага да дишаш, да се концентрираш, да отскочиш от хаоса с цветове, миризми, хора и обстоятелства, в които живееш и да видиш цялата картина.

Тогава се успокояваш, че има цел. И тя може би не е много далеч. И отново се гмурваш в лайната. От онези гадните- не кафяви, а сиви. Тоест безлични.

Няма нищо по- ужасно на този свят от това да си обикновен. От това да нямаш любим цвят. Ама не за да си купуваш дрешки в него, а за да си правиш лещи за очи . Да избереш цветовете, в които да виждаш света.

Огромен процент от хората виждат в черно, бяло и тук- таме малко розово,когато гледат порно сами в къщи.

Те нямат остров, имат проста градинка. Като ферма във Farmville. Може да имаш 5 сорта домати, ама са само в очертанията на фермата.

Мечтата е като остров, но много често разбираш, че той е твърде далеч, за да го стигнеш. Може би ще си избереш друг, по-близък, по -достъпен. Но никога не трябва да изпускаш най-големия от погледа си. Дори да е станал само една точка на хоризонта.

Виж го. Поеми си въздух. И не пускай.

неделя, 16 май 2010 г.

ГОРНО "ДО"



Току-що се завърнах от едно кратко пътешествие. Не много далеч георграфски, а съвсем различно от всичко досега.

Понякога след пътувания хората са пълни с думи и искат да споделят безразборно, да се целуват безразборно или просто да говорят.

Сега нямам много думи. Нямам и оплетени мисли. Съзнанието ми се ниже в една ясна и кратка пътека- като нотната стълбица от 'до' към ' горно до'.

И в крайна сметка не ти трябват много неща, които да знаеш. Не ти трябва толкова много и за да бъдеш щастлив.

ДО- никога не познаваш някого, докато той сам не реши, че е време да ти покаже , че нищо не знаеш за него.

РЕ- когато някой не просто разбира какво му казваш, а усеща какво ще му кажеш, пътищата ви винаги ще се пресичат.

МИ- мислиш си, че ти трябват хиляди неща, заради които да си щастлив, а всъщност ти трябва уютна къща, прекрасни малки пороци, добра храна и някой до теб

ФА- Чак когато нещо приключи, разбираш колко е било прекрасно.

СОЛ- Да можеш да се смееш на нещо смешно , на нещо цинично, на нещо тъпо, над себе си, над другите и накрая над света е качество.

ЛА- Винаги е хубаво да знаеш за къде пътуваш и откъде си тръгнал. А по време на път осъзнаваш себе си и света хиляди пъти по-добре.

СИ- Нищо не може да излекува душата ти, ако не я разкриваш.

ДО- Горното ДО си е само твое...

Но не забравяй, че след това всички ноти започват от начало. Но когато ги познаваш,четеш,чуваш и умееш да ги свързваш...тогава..

Тогава имаш МУЗИКА.

петък, 14 май 2010 г.

THE OTHER



Не, не става дума за значимия друг в любовта. Дори не става дума за сродна душа.
Това е ДРУГИЯТ в онзи смисъл на думата, който не винаги можеш да осъзнаеш.

Когато напишеш нещо ново, с всеки ред, с всяка думи, си представяш как точно определен човек ще реагира на твоя текст. Как ще се засмее, как ще го оцени или ще ти даде критика. И никога няма да покажеш текста си на света, докато не го е видял ОНЗИ ДРУГИЯТ .

Когато напишеш песен или си бил машина в офиса, нарисуваш картина, създадеш нещо красиво, направил си нещо добро, бил си в екстремна ситуация, пред дилема си, казал си нещо готино, другите са се смели...мислиш си само за ДРУГИЯТ- какво би ти казал, как би те оценил, какво ще направиш ти след това...

Приготвяш се да излизаш, изглеждаш прекрасно, сияеш...и си мислиш -а какво ли би станало , ако ДРУГИЯТ те види?

ДРУГИЯТ може да е човек, когото обичаме, обожаваме или пък мразим до дъното на душата си. Може да е най-близкият и най-непознатият едновременно.

ДРУГИЯТ е човекът, чиято оценка е най-важна за нас и ни кара да бъдем още по-добри в това, което правим, когато сме насаме със себе си.

Ако се сещаш за такъв човек в живота си- бъди щастлив, че го имаш.

Ако го обичаш-звънни му, ако го мразиш- недей толкова,щом те кара да изцеждаш най-доброто от себе си, значи има защо. Ако не си го намерил...няма как, просто не си осъзнал ,че е тук.

Дори да сме самотни, ние никога не сме напълно сами. Защото в нас винаги живее И някой друг.

сряда, 12 май 2010 г.

LACUNA



Човешкото съзнание има способността да помни избирателно. Да се убеждава, че нещо не се е случило, да се навива, че друго наистина е станало, с раздразнение да бяга от неприятните спомени и да хиперболизира хубавите...правейки ги дори по-прекрасни, отколкото са били.

Лошите ни постъпки обаче винаги ни преследват. Те идват насън,или като deja vu, 'подават' се чрез случайните думи на останалите, от което ние се палим и сменяме темата раздразнени, като другите се чудят какво е станало.

Нещата , от които ни е срам изтриваме от 'хард диска' и все повече си вярваме, че това не сме ние и не е било.

Разказваме наши случки като чужди, защото имаме нужда да чуем как ще ни 'отсъдят' останалите , и защото искаме да се пречистим, да махнем гадното от себе си, да го съблечем и да се освободим. То вече не е наше, то в пространството, то е чужд проблем.

Понякога толкова не искаме да си спомним нещо, че даже не се учим от грешките си.

Lacuna на латински означава 'бяло петно'. Там е всичко грозно, облечено в бели дрехи. Там е чистилището, предрешено като едно голямо нищо. Там е ключът към душата ни, който не даваме на никого. Там сме се скрили и ние.

неделя, 9 май 2010 г.

PRESS PLAY



Малкият Принц е казал : ' Вървиш ли право пред себе си, няма да стигнеш много далеч'

Ерик Еманюел Шмит е казал: ' Всичко, което даваме остава наше завинаги. Всичко, което запазим за себе си е загубено безвъзвратно"

Паулу Коелю е казал, че не трябва да взимаш важните решения за живота си, на базата на това, което искаш в момента.

Гери Турийска е казала: "Светът е парче земя, по което се учим да ходим, докато гледаме небето и мечтаем да летим"

Pixie е казала: "Вечерта броя звезди с часове и ги подреждам по големина..и по красота, и рисувам с тях, и пращам послания на хората, които обичам, и ги подарявам, и ги наричам на този, в който съм влюбена. И той идва. И ме прегръща. Целува ме. Тогава всичките звезди падат..и се заливаме в метеоритен дъжд"

А аз съм казвала ...какво ли не и къде ли не- в устна,писмена, електронна и хартиена версия.

Цял живот ние крадем думите на другите, подаряваме нашите на тях, учим се да живеем според чужди максими и измисляме свои.

Плуваме в едно море от думи, защото думите са най-прекрасното нещо на света. Те са алхмията на живота и квинтесенсцията на чувствата.

Казват, че някои неща не могат да се опишат с думи. Думите обаче, са подсказващите знаци, чрез които можем да се върнем в определен незабравим момент, при определен незабравим човек и да изживеем нещо отново.

Думите пречистват, изповядват, строят и рушат мостове между хората. Думите спасяват, развратяват и променят.

Всички могат да използват думите, но малко хора могат да си играят с тях...Но дори човек , който не може да пише талантливо, може да намери най-подходящите в най-точния момент.

Думите понякога изпреварват времето си, идват закъснели, не на място или на точното такова...носят заряд на малки атоми, които могат да родят една цяла нова Вселена , но вътре в теб.

Думите стигат до всички-директно и болезнено, затова някои хора не искат да ги чуят. За всеки си има подходящите думи,които трябва да се намерят.

Думите са оръжие или ако решиш да се откажеш от тях-слабост.

Думите влиаят на кристалната структура на водата и тя се променя.
Думите разтърсват света.

Думите са в главата ти, докато мислиш, те са на всички езици, но винаги можеш да ги разбереш , ако искаш.

Думите са пътека и пропаст, начало и край, при тях е важно качеството, а не количеството.

В лексиконите едно време пишеше: Опиши се с 3 думи! О, я fuck off! Думите са ценни и не се прахосват, защото ще се разкриеш с тях, когато сам решиш!

Твоите думи- това си ти!

Кое е следващото нещо, което ще кажеш?

вторник, 4 май 2010 г.

EYES WIDE SHUT



Когато попаднеш 'в тъмното'- една стая, където нямаш никаква представа къде си, кой си и има ли друг около теб- имаш няколко опции за действие.

Първи вариант- отиваш и ' светваш лампата' , намираш къде е вратата и се махаш от тук.

Втори вариант- пипнешком се добираш до вратата, като по пътя си събаряш , блъскаш и игнорираш неща, които си мислиш, че не са ти нужни. И отново бързо изчезваш.

Трети вариант- седиш спокоен известно време. Дишаш дълбоко и се концентрираш. Мислиш си-това, че си на непознато място не означава , че ще бягаш. След това затваряш очи, масажираш леко слепоочията и ги отваряш.

Не можеш да повярваш, но е истина. В тъмното предметите бавно започват да изплуват с очертания, усещаш всяко движение, всяка миризма, всеки силует. Разбираш, че когато си в непозната среда улавяш детайлите дори по-добре, отколкото преди.

Виждаш всяка малка подробност, научаваш се да се движиш предпазливо и в един момент дори не ти трябва светлина, защото ти вече си едно с материята на 'тъмнината'.

Как успя да го постигнеш? Преди всичко, защото не те е страх. И след това-защото имаш търпение.

Моментът преди да 'прогледнеш ' в непознатото може да е няколко секунди, може да е няколко дена, може да е години.

И през цялото това време, ако все пак не искаш да се махнеш, никак няма да ти е лесно. Трябва да се страхуваш- и да го превъзмогнеш, трябва да чуеш непознати шумове- и да ги превъзмогнеш, трябва да се разколебаваш- и да го превъзмогваш. Да плачеш- и да го превъзмогнеш. Да викаш , да мълчиш, да се разкриеш, да дишаш...

Всичко те изкушава. И те задушава. Но знаеш, че в тази непозната стая трябва да си ТИ. И когато устоиш на всичко, очите ти ще се 'отворят',но ще виждаш с инстинктите си,със съзнанието си ...по неподозирани начини. И ще оставиш страхливците на
'светло'.

Когато докоснеш и усвоиш всичко непознато, ще видиш , че има още една стая, а след нея може би още една. Искаш ли да знаеш къде ще те отведат?

Освобождавай се от неща в себе си, които не харесваш. И продължавай напред.

Тъмно е. Ще светнеш ли лампата или ще отвориш очи?

събота, 1 май 2010 г.

MIDNIGHT



Когато удари полунощ, а ти все още не спиш, означава , че имаш много време за себе си. Използвай го...

Само ти, една цигара и едно питие. И цялата прелест на голата ти душа пред теб. А тя иска да й кажеш какво харесваш, иска да знае какво наистина искаш...
За да знае какво да търси, за да знае какво да ти даде, за да знае настина ли я караш да страда без причина...

Колко е хубаво да не говориш с никого, колко е хубаво малко да помълчиш...
Да разиграеш в главата си един алтернативен свят, алтернативен свой живот, където си взел други решения, в леглото ти спи друг човек, а на следващия ден трябва да отидеш на различно място...

Връщаш се отново в настоящето. Още една цигара. Още една чаша с вино. Можеш ли да контролираш милионите комбинации на съдбата, на живота, на случайността?

Можеш ли да знаеш със сигурност, че една твоя малка стъпка ще преобърне всичко? А ако знаеш, би ли бил толкова смел , за да я направиш? Смелостта нощно явление ли е? Само дума?...

Колко е хубаво понякога кожата ти да е облечена в тънък, тютюнев дим, колко е хубаво точно тук и сега да не знаеш значението на думата пороци....

Колко е хубаво някой да чака да му се обадиш, да чакаш на теб някой да ти се обади...да има на кого да се обадиш...

Хубаво е когато си безотговорен без последствия, когато изневеряваш емоционално в мислите си и виждаш себе си в няколко свои проявления в няколко паралелни свята.

Но когато събереш всички парченца , от всички Вселени , виждаш че имаш само себе си и хилядите невзети решения.

А сега се връщаш и лягаш до него.

Полунощ отдавна минава...