четвъртък, 27 януари 2011 г.

EXIT?




Хайде , да се разберем.

Има хора, които живеят по план. Има и такива, които мразят да си правят планове.

На тези с плана или нещо им се прецаква, или се налага да го сменят, или са безкрайно happy, че са ударили чавка на wishlista.

Тези без планове, или се заблуждават, че са много яки , че живеят за мига, или се опитват все пак да си измислят някакъв ход по-напред.

Животът бил това, което се случва, докато си правиш планове. Щастието не било крайна цел, а начин на пътуване. Лексикон.Спомени. Миришещи листчета. И аз по едно време цитирах тия работи наляво и надясно.

Важно е да имаш Master Plan!  Всичко друго може да бъде разместено.

Имаме си малки цели, малки желания, малки успехи,малки неуспехи. И са МАЛКИ, защото ГОЛЯМ е само Master plan-а.

Той се състои в няколко основни точки:
-да намериш в какво си добър
-да правиш това, в което си добър и да ти доставя удоволствие
- да намериш хората, с които ти кеф и на върха, и в подножието, и на дъното
- да нямаш крайна дестинация

Защото, видиш ли завършено в съзнанието си , онова което наистина ИСКАШ , си пътник, амиго! И да стане , няма да е точно както си го решил и все ще си неподготвен.

Много,много , много е хубаво да знаеш какво трябва да следва. Да знаеш какво да гониш. Това са стъпки.

Върхът е тесен, там се завърташ за 5 минути и тръгваш по други трасета.

Master Plan-а е планина, а не точка на 8000 метра надморска височина.

Досега си знаех стъпките. Имам и Master Plan. Но в момента съм в някаква палатка  и нещо ми липсва.  Имам раница, имам инструменти. Имам и нещо като карта.

Китайците са казали, че ако седиш една година на едно и също място, целият свят ще мине покрай теб.

Но пък мисля, че за да мине ПРЕЗ теб, трябва да се движиш.
Осъзнаеш ли, че искаш  да вървиш- това е план. И той е повече от достатъчен.

За другото... Вселената си знае работата.                                                                                                              

четвъртък, 20 януари 2011 г.

GO


Искам да се науча да говоря кратко.

Като Малкият Принц.

Който казва : "Вървиш ли право пред себе си, няма да стигнеш много далеч".

Добре. Завивам. Летя. Връщам се обратно. Колко далеч стигнах?

Искам да не говоря като него. А да съществувам в смислите на неизречените ми думи. Защото са ми пътните знаци.

Познавам ли всички цветя на моята планета? Или няма цветя, или няма планета.

Искам да се науча да говоря кратко.

И да разбираш точно това, което не съм казала.

Защото моите думи винаги са за другите.

А аз просто вървя след Малкият Принц.

вторник, 18 януари 2011 г.

PARTNERS IN CRIME


Хората, които харесвам-знаят, че ги харесвам. 
Както се казва, ‘подушваш’ някой , че е от твоята порода и  всичко останало е история.  Нашата история.
Благодарна съм всеки ден и с всеки свой атом  за прекрасните хора, които познавам.

Казват,че можеш да прецениш човек по приятелите му. Но това понякога си е сложна задача.
Защото всички мои приятели са уникални и различни. И аз самата съм различна с тях-друга, неочаквана, и само те могат да 'вадят' от мен такова разнообразие от думи, настроения и видове смях.

Има приятели,които обичаш на куп-много, весели, забавни, готини. Имам много такива. Прекрасни и искрящи.
Но има и такива,които искам ПО един  ( и в комбинации разбира се), но все пак ще пиша за тези,  с които сформираме хубави двойки, освен тройките,четворките и т.н.:)))


Защото, мамка му, ако утре ме блъсне автобус, удари ме метеорит, напия се до смърт или имам каквато и да е тъпа и/или героична смърт, трябва да съм ви го казала. Тези неща се споделят. Искам вие да ги знаете и да не ги забравяте. Само този път изпадам в откровения. Защото, ако ви го  повтарям всеки път,  ще съм мега лигав лузър. Какъв парадокс! 

Всичко опира  до  въпроса "ЗАЩО"! Защо сме приятели, защо се виждаме, защо ви обичам...По принцип си знаем без думи и няма нужда да описваме неописуемото. Но ако има някакъв вид писмено обяснение, то би звучало така:

Теодор- защото можем да си мълчим и пак да си казваме много, защото го познавам от DAY 1 на моето съществуване и знае почти всичко за мен. Смеем се , плачем, депресираме си и сме си абсолютно необходими без да са нужни обяснения.

Сашо –защото ходим на  опера, слушаме джаз, пием хубаво кафе и си говорим за нещата от живота. Защото е сърдитко и мрази закъсненията. Возим се из нощна София и си приказваме за мечти на самотни паркинги.

Милена- За нея съм ви писала най-много. Тя май няма нужда от обяснение. Защото ако аз съм Ин , тя е Ян. Просто се балансираме. И сме едно цяло.Най-добрият денс партнър евър. 
И  защото само, само тя  знае какво изплува пред очите ми, когато слушам November Rain

Сис- защото е моята сродна душа! Защото си довършваме изреченията, защото мечтаем заедно, с един мащаб и  обичаме хоризонтите. Тя е жар птица, която свети,угасва и се възражда. По три пъти на денJ И в трите етапа  сме били  заедно. И е пристрастяваща.  И защото измислихме Живкологията. 
И защото имаме карта с милион пътища. И в 99% от тях се срещаме.

Хриси- Защото пред теб съм сто процентова 'Аз". Без маска и грим.Защото се познаваме. Защото мога да разчитам на теб и ти на мен. Винаги. Безусловно и за всичко. Ти си другата ми крайност , но и другата в мен.

Биба-Зуз, ти  не просто си 'моя кръв‘, ти си част от душата и мозъка ми. И влизаш  по чудодеен начин в мои рокли! Някаква друга версия на 'Sisterhood of  the traveling pants" :) 
Това е метафора. Ти си ми сестра. Във всички възможни смисли.

Гери Турийска- Защото е вдъхновяваща. Защото пръска светлина. Защото ходим на хубави места, събираме се с хубави хора, говорим си еднакво добре за много екзистенциални неща и за глупости. Защото може да е руса, но е умна. Или поне ме заблуждава.
И защото живее като драматургичен принцип-залага ситуации. И аз много,много обичам да ставам част от тях.

Роберт-защото понякога е като моя версия в мъжки пол, защото сме на едни вибрации, смеем се заедно на глупости и произвеждаме от яките тъпи лафове.Защото ме учи на полски, полски рап, 'хшонш бжми хчиние' и всякакви такива ужасно полезни неща :)  Денс партнър,парти пийпъл и човек, който винаги е насреща.

Биляна и Станислава-защото са прекрасни, саркастични сестри, които обичам и заедно, и по отделно.  Те  са ме замъквали на най-странните места и събития в живота ми. Защото пием много вино,говорим са за шамани,хипнози и секс и се смеем над глупостта в живота.

Виденова-заради кварталната кръчма, кварталните бири и големите планове. Холивуд в шепа:)

Веско-защото с теб е най-хубавото ‘ насаме’. Защото  ме усещаш как дишам, бил си и в емоционалните ми дупки , бил си и в еуфорията.  Даваш най-най-най-добрите съвети, виждаш по-добре от мен, защото аз  понякога гледам надалеч,  а ти ме връщаш в хубавото
' тук'. Предричаш бурите ми и знаеш кога ще ти подям ястието в чинията. Където и да съм след това, където и да ме видиш, само по жестовете и гласа ми ,най-добре ще знаеш как се чувствам
Ние сме приятели , защото се обичаме. И направо е непоносимо, че ако не сме заедно, не можем да сме нищо.

Mога да пиша за още много хора. Не искам да пропускам, че с  никого не мога да си говоря за кино, както с очарователния господин Антон Дишков, с никой срещите веднъж в годината не са толкова естествени и сякаш като от вчера,  както с Лора G.

Никой няма статут на икона както Елена Колева. Която просто е култова и уникална. Точка по върпоса.
Никой не ми е показвал  пътя по-ясно и по-красиво от Нели Димитрова.
Никой не ме е напивал повече от Ива, която е прекрасна, истинска,
" половинчата и заключена” и просто ПИЧ.
Никой не е по-добър чуждестранен приятел от Майкъл. С когото случки от 5 месеца, стигат за цял един живот. И когото няма начин да не помниш и да не харесваш. Защото той просто беше там, където трябва.



И НАКРАЯ: ОБИЧАМ ВИ, ЗАЩОТО СЕ СМЕЕТЕ НА ВИЦА МИ С КУЧЕНЦЕТО,ВЪПРЕКИ ЧЕ НЯКОИ ОТ ВАС НЕ ГО МИСЛЯТ ЗА СМЕШЕН!

Кой може да не го намира за смешен??! Може би трябва пак да разгледам  за кого писах....

неделя, 16 януари 2011 г.

WONDERLAND


Вдъхновението винаги е кратко.

Докато стоиш отегчен, инертен и се чудиш откъде да започнеш.

Вдъхновението никога не идва тогава, когато ти е нужно.
То е претенциозна вселенска сила, която избира да ти покаже прекрасната си светлина, дори когато не си готов за нея.

Можеш да пропуснеш вдъхновението и да не го оползотвориш. Но винаги знаеш, че ти се е случило.

Вдъхновението ти показва, че можеш да направиш нещо . То е в това, с което се занимаваш, в хората, на които искаш да приличаш, в проекцията на един живот, който мислиш, че можеш да изживееш.

Понякога идва въплътено в музи. А музите са кучки. Игриви, непостоянни, които толкова пристрастяват към своето присъствие, че когато ги няма се чувстваш самотен и търсещ.

Вдъхновението винаги е светлина. В края на тунела, в началото на пътя, в средата на истината и на стъпка от самозаблудата. За няколко мига ти си по-добър от другите. Най-добрият.И винаги е толкова трудно да разпознаеш лъжата от просветлението.

Вдъхновението ти показва,че има  смисъл и си тръгва. Провокира те и само наблюдава дали ще се справиш с това, което вече знаеш.

Гениалните идеи никога не хрумват на посредствени хора. Работещите идеи могат да хрумнат на всеки.  Всичко е един случаен принцип. И който може , го координира в система, в начин на живот.

Вдъхновението е душевен оргазъм, усещане, което не винаги намира думи и форми. Пясък в пръстите, който се изплъзва, но погъделичква дланта ти. И вече не си същият.

Вдъхновението не е врата, не е и  прозорец. То е малка дупка, в която всеки се мъчи да влезе. Дупка, ката тази на Алиса към Страната на чудесата. С усещането, че си ял вълшебни гъби и не си сигурен какво ти се е случило.

Идеите не променят живота ни.Променя го мисълта ни, че идеите го правят.

Без да има какво да ни вдъхновява , ние сме обикновени клишета. Когато има какво да ни вдъхновява , нещата не се променят особено.
Само ставаме клишета, които знаят, че има нещо повече на този свят.

петък, 7 януари 2011 г.

FIVE


Едно ...две...три...четири...пет

Пет букви в моето име, на моя имен ден , пишейки в  '...и петнайсет', слушайки пета песен  от диска с творчеството на човека, който се е преборил за тези пет букви в моето име , който ми го е избрал, ме е създал и винаги побира в пет точки важните неща, които иска да ми каже.

Човек си носи името, името носи човек, прави му пътека, човекът я извървява, името остава следи, човек се опитва да ги изпълва със съдържание...

Не знам за какво ми се пише. Не и за нумерология. Не и за мен.

А за имената, които помним, които живеят в нас, които  искаме да носим, докато един ден, ако имаме късмет,  започваме да харесваме своето , защото  вече означава нещо.

Можем да обичаме хората и без да им знаем името, а едно име без лице може да разбуни духовете и да ни обърне на 180 градуса.

Пет състояния , през които преминавам всеки  ден.
Хиперактивност, щастие, скука, мързел и любопитство. И имена на хора, които се мотаят в главата ми и ми пречат да се науча най-накрая да медитирам.

Не знам за какво ми се пише. Искам да кажа на баща ми, че обичам името си , обичам и него. Той просто е извадил една част от душата си и съм се пръкнала аз. Затова и понякога няма значение как се казваме.

Едно...две...три..четири.. пет...

Пет неща бих взела със себе си на самотен остров. И едното е име.

Това е то. Колкото и да сме материални, все пак искаме само едно. Да не ни забравят. Нас или поне името ни.  Поне за пет секунди. Пет мига.

И после всичко ще бъде наред.

понеделник, 3 януари 2011 г.

ALL I WANT


Аз съм от хората, които все имаха wishlist. И постоянно заместваха осъществените мечти с нови- няма време,  няма спокойствие, винаги има нещо, което още не се е случило...Защото уж всичко е по-лесно, когато знаем какво искаме...

Да, лесно е. Лесно е да разбереш какво нямаш. А това е толкова сдухващо.
Моята приятелка Гери отдавна е открила топлата вода с благодарствените писма към Вселената. Това е смисълът. И винаги се оказва, че имаш много повече, отколкото нямаш.

Май тръгнах да си правя някакъв списък и тази година, но всъщност , когато вярваме, че е време да действаме, ставаме един подвижен, кипящ фонтан от енергия,  за който няма невъзможни неща. Поне докато разберем, че има.

Посрещнах новата година странно. Редувайки еуфория със спокойствие. Без излишни емоции, но в никакъв случай не и с апатия. Сложих си бялата рокля, белите надежди и удавих в хикс броя пиене всичко, което ме стискаше за врата през миналата година.

 Бях заобиколена от  хора, които обичам, хора , които харесвам, хора, които започват много да ми харесват и такива, които не познавам. А ми се искаше и някои други да са там...Липсва ми Милена.

Може би перфектната Нова Година е, когато успееш да събереш  всички ' твои' си хора на едно място...Ама няма как да стане. Липсва ми и моето братче.

Май и не е  нужно да са всички. Трябват ти няколко и този , който да те целуне в полунощ  и да каже, че те обича. Тогава забравяш  , че трябва да си недоволен  и си казваш ' ...тази година всичко ще е по-добре'.  Вълшебното заклинание.ПО-ДОБРЕ....

Винаги искам да е различно. И винаги е. Понякога със сълзи, друг път с неочаквани усмивки.
С всяка година равносметките стават или по-трудни, или по болезнени, или по -ненужни.

Защото сред цял куп сбъднати и несбъднати желания се откроява онова единствено нещо, което искаме и което знаем, че ще ни направи щастливи. А то може би още не е пристигнало...

Благодаря за всичко онова, което  ме стопли, накара да се усмихвам, накара ме да си спомням, да си създам спомени, накара ме да оценя, да се почувствам жива,пълноценна,  благословена,  благодарна , щастлива....

И искам  всичко онова, на което му е дошло времето да се случи.

Както и никога да не забравям къде е пътя.