понеделник, 28 февруари 2011 г.

Вашето обаждане е важно за нас


Веднъж  си вървях по Моста на Влюбените и едно момченце , на не повече от 12 години, на няколко крачки пред  мен,  говореше по телефона. Чух следното:
“Да бе, братле, тая беше ебаси яката пичка, разменихме скайп ...много ясно копеле”.
Погледнах с най-укорявящия поглед- в стил баба/соц/строга моралистка/възмутена гражданка. Не че някой ме видя.

Замислих се, че когато аз бях на 12 , нямаше телефони.  ‘Яките пички’ бяха само ‘ сладки момиченца’, които  все още скачат на ластик и крещят с пълно гърло  ‘самолет номер пет’.  Не че и тогава не знаехме мръсни думи, обаче все пак върхът на дързостта на сладките момченца към сладките момиченца беше т. нар ‘запалка’ или агресивна нежност, която се изразява в удряне на дупета.

Та...нямаше телефони и важната информация се получаваше само  право в очите или най-много  да ти напишат писмо.

Писма съм си писала с моята тогавашна приятелка Зерегюл Муталибова от Айтос, с която си бяхме супер pen friends , а най-любовното писмо, което съм получавала беше от Кристиян от 6А клас. Той  ми написа: “Искаш ли да си станем гаджета? Загради отговор” и отдолу сложил опции ‘ да’ и ‘не’. 
След това показа талант на татуист, като буквално издра името ми в ръката си с розова химикалка и сърчица. Тогава бях  доста гадна с него. После пък бяха гадни с мен. Всичко се връща.
А после, той разви същия сценарий с Калинка от моя клас. И на мен не ми пукаше. 
Романтично- депресивният Кристиян и момченцето от Моста на влюбените...две различни планети.

 И  като оставим настрана  90-те , като супер яките години за детство , когато технологиите се ограничаваха до “Супер Марио” и Тетрис, все пак по едно време пристигнаха телефоните.

Спомням си едно много важно обаждане по домашния  зелен,шайбов телефон. Не беше за мен.
11:30 вечерта.Аз вдигам.  Женски глас с доста интересна интонация  казва името на баща ми, и че иска да говори с него. Аз питам за кого да предам и гласът отговаря “Обажда се Лили Иванова”. Изсмях се в слушалката и се изкрещях “Пфф! Тате, търси те Лили Иванова’. Наистина беше Лили Иванова. И това обаждане промени всичко за броени дни. И баща ми й написа няколко песни. И една от тях е “Ветрове”. И аз съм зле-то в ситуацията. И докато се обърна, домашни телефони вече почти нямаше.

И влизаме в мобилната ера. С първия ми ‘Алкател’ с огромна антена , освен че ловях сигнали от Марс, размених няколко sms-а с първата ми любов в осми клас. Комуникацията  не завърши добре или поне аз не съм била много остроумна в телефонните свалки.
Преди няколко дена видях първата ми любов в тролей деветка.  Много ме кефеше навремето. Беше рапър, беше готин, беше двойкар (пф, а сега се правя на интересна, ако някой  не знае кой е Ницше),  беше бунтар, водеше се, че учи италиански, а знаеше само ‘ me scuzzi.
В тролея  го гледах... и се чудех къде ми е бил акълът. Нямаше нищо. И не отидох при него. Слязох. Постъпка, която е действеният еквивалент на неговия последен sms към мен . Или иначе казано-някаква тъпотия.

Много съм щастлива, че не са ме късали по телефона. Е, веднъж ми говориха глупости по  
My space, но интернет е друга тема. А фейсбук е отделна ера, но и затова не става дума.

Превъртам лентата през главата си и си спомням обаждания,изпълнени с предложения и възторзи.За работа, за секс, за кафета , бири,благодарности и пътувания. Обадиха ми се, когато ме приеха в университета, щях да се срутя до асансьора от кеф.
Обаждания без никакъв смисъл и обаждания , в които липсата на смисъл е най-якото.

Постоянно си изпускам мобилните апарати в морета, тоалетни и всякакви други водни басейни. Затова  сега имам три телефона, на  обща стойност 50 лева и ми е много добре.
Не обичам да си ровя в телефона, вече ме мързи да пиша смс-и. Обаждам се на хората, за да ги чуя или да им споделя , че в ‘Люлин’ съм открила магазин на име ВАЛДИ с лого: ‘ От сапуна до легена, всичко за вашата хигиена’.

И така, стигнах до извода, че много малко държа на своя телефон, но не мога без него.Вкопчила съм се в номера си и  го подмятам, все един и същ , през всички мобилни оператори, докато не проумях, че сметката ми няма да стане по-малка.

Според моя приятел всички телефони се подслушват. Затова пък аз му се лигавя по най-безобразния начин. Който и да ни подслушва , ще се откаже на третата секунда.

Нали  има приказка ‘ Не е за телефона, хайде като се видим на живо...” Понякога, обаче, не бива да се отлага.

Обаждане на рожденния  ми ден от Божи гроб в Израел, обаждания от скъпи мои хора от всички краища на света и в най-неочаквания момент, за да ми кажат ‘ здравей’ или да ми споделят нещо,  или просто са се сетили за мен.
И тогава си казвам-Слава Богу, че не сме още на етапа с писмата.

Защото най-смисленото обаждане на света, се състои в две думи: “ Обичам те”. Да ти го казват и да го казваш. В един и същи момент. Това променя деня ни, енергията ни, а постепенно и  живота ни.  И на живо, и по телефона.

Затваряш червеното копче, поглеждаш телефона с любов, сякаш онзи,с когото си говорил е срещу теб и си казваш:  “Добре че тази малка гадинка е създадена, а покрай нея и 
“ Телефонният кючек’ !

петък, 18 февруари 2011 г.

FLASH FORWARD


Не обръщай гръб на миналото си.

Обърни гръб на суетата.

Не обръщай гръб на хората, които искат да говорят с теб.

Обърни гръб на обидата.

Не обръщай гръб на любовта.

Обърни гръб  на скуката.

Не обръщай гръб на истината.

Обърни гръб на нереалните мечти.

Не обръщай гръб на вдъхновението.

Обърни гръб на глупостта.

А сега обърни всичко на обратно. И ще видиш колко много си правил и по двата начина.

Не се крий от дъжда. Не ставай  от леглото по-рано от  алармата на телефона. 

Не се срамувай от всички спомени, които сам  си създал.

Не търси там, където си мислиш, че може, а  там където чувстваш, че трябва.

Не искай повече от това, което хората могат да ти дадат. Давай си го сам и го поискай само от онзи, заради когото си готов да се върнеш  или да продължиш.

Обърна ли се?

Не спи на страната, на която ти неудобно. Не носи стари пижами. Не се страхувай да опиташ вкуса на снега, да направиш нещо глупаво, да крещиш, да кажеш каквото мислиш. А сега пак се замисли.
За всички пъти, в които спираш инстинктите в бента на  'правилното поведение'.

Слушай звука на светещите звезди, танцувай сам в къщи, почешай се като  те сърби и казвай на тези, които трябва колко много значат за теб.

Не спирай алкохола, купи си хубав парфюм или  попий миризмата на любовта. 
Когато обичаш, ухаеш на ангел. И всички искат да са около теб.

Спреш ли да тичаш след парите, ти порастват крила. Но не винаги знаеш колко много могат те.

А сега обърни се назад и прочети само това, което наистина си правил.
А ако не си, предстои ти завой на 180 градуса.

Но  се оказва, че са  360 градуса. И уж всичко е еднакво. И продължаваме.

А вече нищо не е същото.

неделя, 13 февруари 2011 г.

STORY TELLER


Да, може би 'глупавите' имат истории.
Напълно е възможно умните все да имат планове.
Много добре си спомням и че преди няколко поста написах, че не са важни плановете, а
Master Plan-ът или това да виждаш себе си в  няколко стъпки по-напред...

Но 24 часа преди премиерата на второто по-сериозно нещо, което съм написала и ще се играе на сцена, се замислих  какви истории искам да разказвам, какви искам да ми разказват и кои   никога няма да ми омръзне да слушам.
И казвам " второто по-сериозно нещо, което съм написала", защото училищните пиеси за Перфектната жена и Музея на Мадам Тюсо са НАИСТИНА ПЪРВОТО и не ги заменям дори за Оскар:)

Утре, на премиерата, най-вероятно ще съм ударила 2 ред була ( и кой знае още какво количество кофеин), ще късам нервно някаква хартия в ръцете си ( примерно де, може и друго да имам под прицел) и ще гледам как едни много, много талантливи деца ще пресъздадат моето пресъздаване на приказките на Андерсен. Гениален. Завинаги.

И това, което ми дава спокойствие е, че с избора на Андерсен не можеш да сбъркаш.
Какво има в приказките?  Кои са тези истории, които са  вечни, непреходни и магични по онзи толкова семпло-гениален начин, че са еднакви и различни, само зависи кой и как ги разказва?

Хората наистина са глупави, защото откакто свят светува ни вълнуват все едни и същи неща: любов, омраза, измама, отмъщение, ревност, търсене, намиране, справедливост, секс.
Тоест ние се вълнуваме само от неща , свързани с нашата очарователна и интересна човешка природа и трябва да качим доста левъли, за да се поинтересуваме и за другото.Отвъд.

Преди време, на една лекция, един австралийски режисьор каза , че приема студентите си като ги кара да му разкажат хубав виц. Който може да разкаже добра шега, значи може да разказва истории.
А пък много, много преди това, още в древността, хората, които са разказвали приказки, са събирали цели рояци около себе си и са ги хипнотизирали с купища сладки лъжи , облечени в думи.

А дали са били само лъжи? Дали във всички невероятни истории за дракони, вятърни мелници,  летящи принцове, килимчета и говорещи животни, не се крие една приятна лудост на реалното?

Човек може да види много повече на този свят, ако има сетивата, ако използва подсъзнанието си и направи break your eye.

А тези способности, се тренират с приказки. Те показват, те подвеждат, те човъркат въображението, те учат, те прекрачват граници. Добро и зло. Уж, всичко се дели на тези две понятия. А приказките създават нюанси. Дори без да го разбираме.

Искам  да слушам приказки. Човечеството е заключило в тях , както историята, психологията и културата си, така и всички свои мечти.

Всичко ново е добре забравено старо. Колкото и да се развива науката , да строим бази в Космоса и през 2014 да полети мисята за Марс, това,за което винаги ще копнеем намига от  приказките: МАГИЯ.

А магия има винаги и навсякъде, стига да можеш да я откриеш.

Не, не искам да бъда някаква Шахеразада или да пoучавам хората.
Искам да съм 'глупава'. И да имам истории.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

ПОД ЛЕГЛОТО


Тя: Хей
Той: Хей. Ти дойде.
Тя: Трябваше. Нали?
Той: Не беше длъжна.
Тя: Иначе кога бих те видяла пак...
Той: И ти си права....Е , как ще го направим?
Тя: Мислех, че ти знаеш. Аз не съм го правила досега.
Той: Наистина ли? Значи може и да не ти хареса. Първият път винаги е гадно.
Тя: Като с повечето първи пъти.
Той: Но не мисли за това. Просто...действай. Искаш ли аз да съм първи?
Тя: Добре.
Той: Не те обичам.
Тя: О, започваш с тежката артилерия.
Той: Нали в  това е смисълът.
Тя: Добре тогава. Аз пък не мога да спра да те обичам. И това ме дразни.
Той: Мислел съм си за други, докато го правех с теб.
Тя: Ха, аз също.
Той: Мразя вечерите с вашите. И не харесвам баща ти.
Тя: И той не те харесва.  А аз не харесвам прическата ти. И тъпото ти кожено яке. И това че се правиш на лошо момче. Това не си ти.
Той:  Мастурбирам през вечер. И не мисля за теб.
Тя: Ако мислеше за мен и го знаех, щях да избягам.
Той: Искам да ме харесват. И да ми го казват.
Тя: Искам да ми напишеш песен. Да ми посветиш нещо. Мразя, че мразиш, че  обичам всичко това.
Той: Аз просто не мога. И ти не искаш да се примириш.
Тя: Сънувам много. И си лягам късно.Малко часове за сън-много сънища. Ако вярвам, че сънищата са всички наши подтиснати желания, значи съм луда. И извратена.
Той: Зависи как дефинираш извратен.
Тя: Ти си извратен. Защото взимаш всичко и си тръгваш.
Той: Ами ти? Не взимаш нищо  и все оставаш. Да спасяваш. Себе си.
Тя: Шмъркала съм кока.
Той: Знам, нали бяхме заедно. А аз взимах гъби и халюцинирах, че съм чавдарче в  Северна Корея. По-добре никога не го прави.
Тя: Обичам синьото....ти канапе...и аз и ти върху него.
Той: И после да си вземеш душ, да си пееш нещо на  Бионсе, докато си с шампоан на главата, а аз  да те чувам и да си представям как изглеждаш. А после да се уверя лично, дали е както си го представям.
Тя: Говоря си сама. И съм паметлива като слон. Спомням си всички глупости, които съм направила и се упреквам за тях. Изживявам ги наново и наново  и май съм създала поне пет  паралелни вселени.
Той: Мен има ли ме във всички?
Тя: Само в една. Където си перфектната ми половинка.
Той: Но не е тази Вселена.
Тя: Май не е тази. Докато оставаме бе пари и го караме на сандвичи, няма как да се оженим.
Той: Защото си харчим парите за други неща. И това ни харесва.
Тя: Забаравих от колко време сме заедно. Сякаш винаги си бил тук.
Той: Някои неща не се забравят. Да караш колело, да плуваш, стъпките на истинското танго, вкусът на снега, мократа коса върху кожата, пясък по ръцете, мирис на кафе, допир на голо тяло до теб сутрин и преплетените  крака в леглото...Това, че си забравила времето, е подробност.
Тя: Пък и то , така и така, не съществува. Или поне е условно.
Той: Значи сме били тук от преди 5 секунди. Нека  решим , че са толкова.
Тя: Казахме си всичко за 5 секунди и  повече няма да се видим.
Той: Не и физически. Нямаме причина да се докосваме. Но можеш винаги да ми се обадиш. Или да си спомниш колко сме били щастливи и това да ти стига.
Тя: И да те сънувам. Как ми се подиграваш , че не разбирам от коли и компютри.И понеже няма да те има, ще те изхвърля под леглото.
Той: Ние вече сме там.
Тя: Къде?
Той: Под леглото.
Тя: Луд ли си? Там е само Костеливия.
Той: Кой е тоя?
Тя: Моя детски кошмар- само една ръка, която се показва изпод леглото!Кльощава и съсухрена. И само търси какво да сграбчи.
Той: Душите са по-хищни и от чудовищата. И са ненаситни. Ти можеш да го победиш
Тя: Да, знам. Трябва веднага да се разделим. Душата ми е гладна за теб и не съм свикнала да съм толкова честна. И да се разделям.
Той: Добре, тръгвам си...Но все някой трябва да си тръгне първи.
Тя: Само не разбрах защо сме под леглото?
Той: Защото сме се скрили от света. А и ти май отказваш да се събудиш. Хайде, ще ти помогна. Поеми дълбоко въздух ...три...две...
Тя: Едно...Сбогом.