вторник, 29 март 2011 г.

РАПУНЦЕЛ


Очите ли издават, когато лъжем? Тялото ли ни предава, че харесваме някого? А кой пази тайните на настроенията, които забравяме?  Това е...косата! Да, точно тя!

Перфектният аксесоар, жертва на нашите психози, косата, която поема миризми по-бързо от Glade, която момчетата в училище дърпат, защото ни харесват, и  която мъжете в живота ни дърпат...поради същата причина.

Косата е най-прекият път към женската душа  и когато реши да не заблуждава, казва само истината. Ако тя е добре, и ние сме добре.

Режем, удължаваме, боядисваме, бръснем, къдрим, изправяме...Звучи като различни ключове за една ключалка. И всички могат да отворят вратата.

Косата ни  е илюстрация на това как се чувстваме, или е абсолютният  контраст, зад който се крием.

"Криминалното" досие на моята коса е изключително дълго. Не съм била само с гола глава,
( защото не ми стиска)  и може би заигравки с прекалено изчекнати цветове, ( защото не съм  такова момиче).

Нелепостта на гимназиалните ми фризури осъзнавам чак сега, но тогава гордо носех своята 'оригиналност' , без да знам как всяка прическа е коридор на емоцията, по който се пускам да бягам.

Промените в живота винаги се трупат неусетно, докато един ден не избият нанякъде.

Клише или истина е, че новата прическа е стъпка към промяната?  Ако отрежеш косата си, готов ли си за ново начало? Един приятел ми каза, че всеки мъж поне веднъж в живота си трябва да е имал дълга коса, за да види какво е...
Според Том Робинс червенокосите са най-магнетичният 'вид', а според повечето хора  всичко това са подробности...
 Нагаждаме ли се към новия си имидж или наистина каквото е inside, това е и outside? Душата ми е 'зелена', а това е цветът, в който никога няма да се боядисам...

Това, че си руса , не те прави секси, това, че си брюнетка не те прави екзотична и това, че си червенокоса, не те прави Лей Чери. Но това, че се променяш, те прави жена.

Косата ми беше пред 'инфаркт' от толкова изтезания и една от моите eкс- фризьорки каза, че трябва да се подстрижа три пъти в рамките на един месец, ако искам да я спася.  Казвам екс -фризьорки, защото всички преди сегашния ми фризьор Косьо са история. Косьо е Бог и няма вина, че от време на време решавам да не се реша.

Всъщност искам да съм руса.И червенокоса. И всичко. От това дойде най-голямата мъка за косата ми. Сега с нея обикаляме в хубавата кафява палитра и си мислим , че ни е скучно. Кафявото изглежда добре, както и животът ми в момента. Лъскаво, здраво, приятно и естествено....Но и косата, и аз знаем, че ни липсва нещо...русо петно или кой знае какво. Което да  даде цвят и да промени всичко.

Искам  да метна плитката си през кулата,  да се изкатериш по нея и да ти покажа всички цветове, които искам да си направя. А ти да ми покажеш колко много цветове има, за които не съм подозирала.

Пролетта идва в скъсените сантиметри дистанция между хората....И става все по-топло, дори да вали. Защото идва време нещо да направи  ' щрак' и да променим атмосферата.

Днес се боядисах в нюанс 'какао'. Не че си личи, но пак е нещо.

четвъртък, 17 март 2011 г.

REAL FEEL


Мисля си...за щастието!

Щастието като явление, като съвкупоност от моменти, като онова познато клише, което провокира крилати мисли в стил ' лексикон' и които пробутваме на себе си и приятелите си, когато са изпаднали в депресия.

Мисля си, че щастието, досущ като съдбата, си има неведоми пътища, източници и получатели...
То отключва най-прекрасните хормони в човешкото тяло-ендорфините, които са факт, само  когато сме щастливи или изпитваме оргазъм. И ни правят по-млади. И не се чувстваме нито на възрастта си, нито на акъла си, нито на тази земя...

Щастието няма как да е постоянно състояние( нали все ни става скучно), то е поредица от моменти и затова искаш да ги задържиш и най-ярките ти спомени са свързани именно с него...
Човешкият мозък забравя и заключва гадното , но сме в състояние да придадем на един -единствен миг, в който сме се чувствали щастливи такова голямо значение, че да го помним цял живот. Колкото и обикновено да е било преживяването.

Щастието отприщва ангелските ни криле във вид на ентусизъм и вдъхновение. Щастието изтрива с гумичка комплексите и недостатъците и рисува с тънък писец хармонията.

Щастието се преследва или идва изневиделица. И, охххх,  онази банална фраза, че не е крайна точка , а начин на пътуване.

Щастието е нирвана и дъвка за душата. Пуканки за романтични хора и море за вливане за нещастните.

Няма пълно щастие, няма съвършено щастие, няма истинско щастие. Има само  споделено щастие.  Оженило се за късмета и  развело се с добре направените планове.

И мислейки си за това кое ме кара да се чувствам щастлива, откривам толкова  малки неща, че ме обзема огромно щастие.

Не е лъжа, че малко ни трябва. Но колко малко е малкото...само ние решаваме.

От семейството, приятелите и любовта, до слънцето, лятото, морето, шоколада, новите обувки и забавленията...През добрия сън, неделните следобеди, плуването и развитието на човечеството...Милите жестове, наличието на пари, мечти, мъже и провокация...Изкуството, Кафенето-тераса на Ван Гог, Джийн Кели под дъжда, думите, думите, думите, шаманският дъжд  на Бърни Кълвача, пътуванията....
Сан Диего... и SeaPort Village  с Милена, театрите, на  които ходя сама, виното, което не изпивам сама, готините мамчета на готините ми приятелки, местата, по които изпитвам носталгия, а не познавам...Полетите на кукувиче гнездо, които изживявам ежедневно...и които ме карат да се смея, да плача , да чувствам и да мисля...
Защото най-голямото щастие е , че сме тук на тази земя и сме живи. Точно ти...от милиони комбинации на сперматозоиди и яйцеклетки ще откриеш тайнствата на Вселената. Но тогава няма да си щастлив...защото ще знаеш прекалено много.
Щастливо незнание...докато не решим да станем умни и нещастни... Животът трупа скръб, докато не намерим сили да й се усмихнем в лицето!

петък, 11 март 2011 г.

СЕКУНДА


Не знам как се получва така, но важните неща в живота ни се случват за секунди.Винаги. Може би няколко, а понякога и само една...

Намираме път, губим го, намираме някого, губим го, омайваме го с думи, убиваме го с думи, а понякога и с мълчание...Секунди мълчание и няколко врати се затварят.

За секунди сме на върха, следва дългият път обратно. За секунди сме обляни в слава и възхищение, следва дългият път обратно. За секунди се обичаме безумно, след дългият път, по който искаме да се върнем в този момент.

На секунди от финиш линията и някой ни задминава...

Задимен полумрак, мирис на дъжд и нощта... Това е декорът, всичко се завърта. Аз и ти сме на сцената.
Случайно се виждаме, ти веднага виждаш какъв цвят са очите ми, косата ми е мокра, якето ти също и е попило вода и парфюм и миришеш на видение. Бутаме се, извиняваме се, виждаме се. Как не сме се видяли преди това?

Искам да летя извън теб, в теб, пред теб и обратно...За секунди да те опозная, да видя има ли място за мен в теб, да усетя колко секунди има в твоето пространство...

Дъжд от неони, звуци , парфюм и тютюн...Това е декорът . Всичко се завърта,  ние разговаряме, прехвърчат заблудени искри, които намират други искри и придобиват смисъл.

Колко хора срещаме на ден, които могат да ни променят за няколко секунди? Колко от тях подминаваме, а те могат да ни дадат всичко за няколко секунди.

Защо пътищата ни се пресичат за толкова кратко? Как се превръщат секунди в минути и минути във вечност...

Защо не се виждаме?Та  това отнема секунди... Защо винаги има нещо по-важно...

Искам да летя в мен, извън мен, пред мен и обратно. За няколко секунди. И така ми се иска, някой да види, че мога.

604 800 секунди- една седмица
608 секунди- най-дългото слънчево затъмнение
180 секунди- идеалната любовна целувка

А да, и на всяка една секунда- 1% от населението на земята е мъртвопиано.

В делириум от различни опиянения, понякога най-важното се изплъзва. За секунди.

Всъщност се оказва, че имаме много повече време , отколкото си мислим.
Или пък е по-малко?

четвъртък, 3 март 2011 г.

ЕДНА БЪЛГАРКА



Какви чувства провокира у вас 3-ти март?



Патос по навик, наизустени стихчета, досада,безразличие,  истинска гордост?

Наистина ли ви вълнува деня на Освобождението?  Или е просто поредната дата в календара, почивен ден, ваканция?

В днешно време, това което стои между нас и истинското ни националното самосъзнание е въпросът: ' Да имаш или да бъдеш?"

Как можеш дори да мечтаеш да бъдеш нещо или някой, когато нямаш нищо? 
И как е възможно да имаш всичко и да си никой?  

За съжаление всякакви абсурдни комбинации и парадокси изпълват нашето ежедневие, съставено от дълбоко комерсиални хора с ограничен поглед към живота или от морални хора с ограничен достъп до финанси.
Една странна, трагикомична колаборация между хора и пари, рисува сегашната картина в България. 

Ами извън нея? 

 Познават ни като ' родината ' на десетките цигански катуни, изселени от Франция, започват мъчителни асоциации с  кисело мляко, шопска салата,  Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Мистерията на Българските гласове, криминални босове, силиконови цици, плейбек и "Кен Лий",публични разстрели и екс- външна министърка, която говори английски като баба Гичка от село...Егати кашата!

Истината е, че на нас наистина много ни се иска да се гордеем, обаче стойностните неща,са останли в едно далечно време, което едва-едва си спомняме. И то вече не ни топли. Забравени герои и липсата на нови. Каква по-лоша комбинация?

Една държава, която 'кляка' пред Европа  за щяло и нещяло и е на път да превърне символа на своята духовност през вековете-читалищата , в частни институции под името ' школи'.
Във всяка българска паланка има читалище, това е вековната жажда на българина за култура, за духовност. Защо да не ги затворим като реактор? И защо не отворим още един МОЛ?

Много разпространена реплика е, че обичаме България, но мразим държавата. Да, обаче , когато пенсията на баба ти е 120 лева и президент ни е някакъв пернишки комсомолец , тръгнал да покорява историята, е много трудно да направиш разликата...

Но от друга страна, какво може да се очаква от нация, която има проговорката: 
" Преклонена глава, сабя не я сече". Що за вселенска глупост е това? И тези думи са така надълбоко закодирани в нашето ДНК, че ставаме свидетели на собствения си живот, като разбира се ,много ни знае устата.

Преди време ' скочихме' срещу един чешки скулптор, който беше изобразил България като кенеф-клекало. Ами, мама му стара, навсякъде из родината е пълно с клекала. Когато станем като Германия, с билетче за достъп до обществено WC и автоматични тоалетни чинии, тогава имаме право да кажем нещо.

Не съм от хората, които само плюят! Аз искам да живея тук, да си пиша сценариите на къщата в Берковица, да гледам Стара Планина, да слушам шепота на Балкана и на земята в този град, където палавия дядо Вазов е създал едни от най-хубавите си творби.
Обичам си прашния град, баницата на баба, плажовете на Иракли и този звучен и прекрасен български език, в който има думи като 'мандахерцам',
 'спръцъфръцъм' и 'пустиняк', които никога не можеш да преведеш на европейските сноби. 

Ако мога, бих пътувала по целия свят, но в едно мултикултурно световно общество, няма никакво, ама никакво значение къде живееш.

И когато слушаме, че сме копали нивата, докато някои са имали монархия, изобщо не трябва да ни пука. Ако си с манталитет на мижитурка, може и в двора на Хенри VIII-ми да си се родил...

Истинската България е в сърцата ни. Тя съществува, когато има неща, които обичаме, споделяме, уважаваме и ценим.  И няма нищо общо с този разграден двор, пред който има табелка България, и в какъвто се е превърнало мястото, на което живеем.

Трябва само за миг да спрем да мислим за това,  че министър-председятелят ни е каратист и че е пълно с  мазни, корумпирани педали начело на властта. Политиката е мръсна навсякъде, нищо , че тук е доста повече. В крайна сметка един народ го управляват така ,както той сам позволи.

Забрави, че трамвай 11 идва през 20 минути, че тъпи курви ще ти вземат работното място, защото се чукат с шефа,забрави и че хората, които обичаш отдавна са си били камшика от България.....

Самосъзнанието никой не може да ти го вземе. То не е и нещо, което идва даром. То се оформя бавно и мъчително , с цената на много болезнени проглеждания.

Открий своите причини да се гордееш, че си БЪЛГАРИН, защото въпреки всичко това е мястото, на което си се родил. В теб тече магичната кръв на Аспарух, Кубрат, Крум, Симеон Велики, пра-пра-пра дядо ти, пра-пра-пра баба ти...Те всички са били тук и ти си ЕДИН ОТ ТЯХ! 

Не се фукай, че тук вирее лактобациликус булгарикус ( ние нямаме заслуга за това, Майката Природа има). Гордей се с това, че имаш вековен род , че дядо ти е построил къща, че е показал среден пръст на турците и че е мятал трупове от Шипка, че баба ти е научила майка ти да прави 20 уникални рецепти, че разбираш метафорите на Ботев, че си част от нещо, което и промитите македонски мозъци не могат да махнат от историята.

Бъди  НЯКОЙ, защото само тогава, вече ще имаш толкова много. 

Постигни всичко, което искаш, но не се прави на американец след 5 години в емиграция и не се прави , че не можеш вече да казваш ' р'.  

Събуди в себе си това, което малоумният комунизъм е приспало!
Бъди българин! Който е гражданин на света!
  
Тоз, който падне в бой за свобода, 
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Такива хора е имало тук. Такива можем да бъдем и ние.

Свободен човек ли си?