Намираме път, губим го, намираме някого, губим го, омайваме го с думи, убиваме го с думи, а понякога и с мълчание...Секунди мълчание и няколко врати се затварят.
За секунди сме на върха, следва дългият път обратно. За секунди сме обляни в слава и възхищение, следва дългият път обратно. За секунди се обичаме безумно, след дългият път, по който искаме да се върнем в този момент.
На секунди от финиш линията и някой ни задминава...
Задимен полумрак, мирис на дъжд и нощта... Това е декорът, всичко се завърта. Аз и ти сме на сцената.
Случайно се виждаме, ти веднага виждаш какъв цвят са очите ми, косата ми е мокра, якето ти също и е попило вода и парфюм и миришеш на видение. Бутаме се, извиняваме се, виждаме се. Как не сме се видяли преди това?
Искам да летя извън теб, в теб, пред теб и обратно...За секунди да те опозная, да видя има ли място за мен в теб, да усетя колко секунди има в твоето пространство...
Дъжд от неони, звуци , парфюм и тютюн...Това е декорът . Всичко се завърта, ние разговаряме, прехвърчат заблудени искри, които намират други искри и придобиват смисъл.
Колко хора срещаме на ден, които могат да ни променят за няколко секунди? Колко от тях подминаваме, а те могат да ни дадат всичко за няколко секунди.
Защо пътищата ни се пресичат за толкова кратко? Как се превръщат секунди в минути и минути във вечност...
Защо не се виждаме?Та това отнема секунди... Защо винаги има нещо по-важно...
Искам да летя в мен, извън мен, пред мен и обратно. За няколко секунди. И така ми се иска, някой да види, че мога.
604 800 секунди- една седмица
608 секунди- най-дългото слънчево затъмнение
180 секунди- идеалната любовна целувка
А да, и на всяка една секунда- 1% от населението на земята е мъртвопиано.
В делириум от различни опиянения, понякога най-важното се изплъзва. За секунди.
Всъщност се оказва, че имаме много повече време , отколкото си мислим.
Или пък е по-малко?
Няма коментари:
Публикуване на коментар